Обобщените данни изглеждат така:

Как представят отделните агенции данните:

АЛФА РИСЪРЧ: ПБ - 34,2%; ГЕРБ-СДС - 19,5%; ПП-ДБ - 11,6%; ДПС - 9,4%; Възраждане - 5,8%; БСП-ОЛ - 4%

Националното представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в края на кампанията за предсрочните парламентарни избори на 19ти април, очертава следните тенденции в електоралните нагласи:

Ръст в желанието да се упражни правото на вот и респективно, очаквана по-висока избирателна активност спрямо тази в поредицата от предишни предсрочни избори.  При 2 570 000 гласували на последните парламентарни избори през октомври 2024г., сега активността може да стигне до и над 3 300 000 души, или около 60% от пълнолетните българи, живеещи в страната.  Само за последната седмица е налице 5% ръст в декларираната избирателна активност.

Най-висока електорална подкрепа получава Прогресивна България – 34.2% от сигурните, че ще гласуват в неделя. Преднината й от 10 процентни пункта в началото на кампанията се увеличава до почти  15 пункта. Втори остават ГЕРБ-СДС с 19.5%. Те запазват твърдото си ядро от избиратели, но при по-високата избирателна активност намаляват относителната си тежест. Трета позиция заемат ПП-ДБ с 11.6%. Проучването не регистрира връщане към най-високите им нива на подкрепа, отбелязани веднага след декемврийските протести, но при добра мобилизация в последните дни, могат да запазят третото място. 9.4% е заявената подкрепа към ДПС. При тази партия и на предишни избори са наблюдавани значими колебания и силни вариации от избори на избори в отделните населени места. Поради това не са изключени по-съществени амплитуди и в двете посоки.  Възраждане се очертава като петата почти сигурна партия в 52-ия Парламент с подкрепа от 5.8%. БСП показа способност за мобилизация в хода на кампанията и финишира на ръба на парламентарното представителство с 4%.

Гражданското движение „Сияние“ също придобива видимост и различимост по време на кампанията с плавен възходящ тренд (3.2%). Още две партии гравитират около 3% - Величие (2.9%) и МЕЧ (2.8%). ИТН (1.7%) и АПС (1.3%) се очертават с най-ниска подкрепа от сегашните парламентарни партии.

72% от пълнолетните граждани, които са сигурни, че ще гласуват, са избрали своя фаворит още преди началото на кампанията. За почти 30 на сто, обаче, или около 900 000 души, кампанията е формирала, или тепърва ще насочи техния избор. 16% декларират, че са избрали кого да подкрепят по време на кампанията. Близо 40% от тях отиват при Радев, останалите се разпиляват между други партии. Още 12% ще решат в трите оставащи дни след финала на проучването. Резерв сред тях имат ПП-ДБ, БСП, Сияние и отново – Прогресивна България.

След 8 избора за пет години и неуспешните коалиции в случаите, в които се съставяше правителство, преобладаващата нагласа сред българските граждани (49%) е една партия да има мнозинство и да носи цялата отговорност за управлението. За 33% правителството, каквото и да е то, се нуждае от контрол и те продължават да залагат на коалиционна формула. Дали тези нагласи ще се окажат допълнителен фактор в избора на бюлетина предстои да видим, но във всички случаи те ще са ориентир и за бъдещ кабинет.

Проучванията на Алфа Рисърч не показват сериозни промени между началото на кампанията и нейния край. Тенденциите могат да се обобщят в четири взаимосвързани посоки:

ръст на избирателната активност;

основен печеливш от мобилизацията и преразпределението на вота – Прогресивна България;

намаляване относителната тежест на партиите с твърди електорати, чиято периферия отива към Радев;

интрига до последно не за първото място, а за броя партии в парламента.

Проучването е проведено от Алфа Рисърч в периода 13- 15 април 2026г. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

---

МЯРА: ПБ-34,6%; ГЕРБ-СДС - 18,5%; ПП-ДБ - 11,4%; ДПС- 9,1%; Възраждане - 7,4%; БСП - 4%

Ако изборите бяха в първата половина на април, декларативната подкрепа сред заявяващите, че ще гласуват за определена партия, коалиция или кандидат, изглежда както следва: „Прогресивна България“ би спечелила 34,6% от гласовете, ГЕРБ-СДС – 18,5%, ППДБ – 11,4%, ДПС („Ново начало“) – 9,1% и „Възраждане“ – 7,4%. БСП-Обединена левица би била на самия ръб с 4%, недалеч от ръба са „Сияние“ и МЕЧ – съответно с 3,6% и 3,5%. „Величие“ би имало 2,2%, АПС – 1,9%, а ИТН би получила 1,4%.

Данните са от национално представително изследване на социологическата агенция „Мяра“ за Българското национално радио. Базата са решили да гласуват за определени формации или кандидати и това е моментна снимка на електоралните нагласи, като стотици хиляди тепърва ще вземат решение за кого ще гласуват.

При цялата условност на изборните списъци както и на декларативната природа на отговорите на респондентите, потенциалната активност е 50,7% т.е. по-висока в сравнение с намеренията на респондентите преди последните избори и с вероятност да е осезаемо над три милиона души. 1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, твърдят, че възнамеряват да гласуват с „Не подкрепям никого“.

5,6% от цялата извадка са онези, които си признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул на предстоящите избори. Личи, че този процент очаквано е най-висок сред гетоизираните групи. Разбира се, в подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял е много по-висок. Явно е обаче, че сега изглежда нисък – може би заради активизацията срещу купуването на гласове. Може би затова и като че ли има известни очаквания за по-честен изборен процес. Очаквано, 41,2% смятат, че тези избори ще са честни, колкото и предходните, но сред тези, които очакват промяна, преобладават очакванията за по-честни избори: 23,5%. По-нечестни избори очакват 15,6%, а останалите се колебаят.

Сред заявилите, че ще гласуват, около две трети предпочитат да гласуват с машини. 19,1% предпочитат хартията, а 13,2% не са решили. Минимален дял не могат да преценят. Тук, разбира се, трябва да се отчита декларативността на отговорите, но като цяло данните потвърждават предишните наблюдения на „Мяра“. 

По естествен път, най-големи са надеждите за правителство на една политическа сила – 33,4%, сътрудничество на две сили или някакъв програмен формат правителство биха искали да видят съответно 14,9% и 12,5%. Правителство с динамични подкрепи си представят 9,2%, а повече от три партии за кабинет си представят като добра опция 8,2%. Над една пета се колебаят.

Близо три четвърти не очакват повишение на жизнения си стандарт след изборите. Данните потвърждават и изводите на публикувания преди ден Индекс на общественото напрежение – който сочи, че цените са сред основните тревоги на българите.

Данните са на „Мяра“ за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени „лице в лице“ с таблети сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.

---

ТРЕНД: ПБ - 33,2%; ГЕРБ-СДС - 19,01%; ПП-ДБ - 11,2%; ДПС - 10,2%; Възраждане 7,0%

Пет сигурни формации с представителство в следващото Народно събрание, а три са на ръба на бариерата. Предизборната кампания леко повишава активността.

3 милиона и 200 хиляди пълнолетни български граждани декларират, че ще гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори, което е повишаване с около 100 хиляди души спрямо последното ни проучване, реализирано непосредствено преди началото на предизборната кампания.

Не регистрираме структурна промяна в електоралните нагласи в последния един месец. Прогресивна България остава лидер с 33,2% подкрепа сред заявилите, че ще упражнят правото си на глас. Втори са ГЕРБ-СДС с 19,1%. Битката за третото място остава оспорвана, като ПП-ДБ (11,2%) запазва крехка преднина пред ДПС (10,2%). Петата позиция остава за „Възраждане“ с 7,1% сред гласуващите.

Три формации са на ръба на парламентарната бариера. За БСП декларират, че ще гласуват 4%, но по-висока активност ще изложи на риск тяхното представителство. За „Сияние“ декларират подкрепа 3,9% от гласуващите, а МЕЧ също остава близо до бариерата с 3,7%.

В подредбата следват Има такъв народ (2,1%), Величие (1,7%), Алианс за права и свободи (1,6%) и Синя България (1%).

Изследването се провежда само на територията на страната, като вотът от чужбина би могъл да внесе определени промени в електоралната картина.

---

Ден по-рано данните от свое проучване публикува агенция "Маркет линкс"

ПБ - 30,8%, ГЕРБ-СДС - 18%, ПП-ДБ с-11,2%, "ДПС-Ново начало" - 6,5%, „Възраждане“ - 4,2%.

5-партиен парламент с много ясно изразен лидер - това сочи проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“. То е проведено сред 1003 лица над 18 г. в страната в периода 7-14 април 2026 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Първа е „Прогресивна България“ с 30,8%, втори са ГЕРБ-СДС с 18%, трети са ПП-ДБ с 11,2%, четвърти са "ДПС-Ново начало" с 6,5%, а пети – „Възраждане“ с 4,2%.

Под 4-процентната бариера остават „Величие“ с 3,1%, „Сияние“ с 2,3%, МЕЧ с 2% и „БСП – Обединена левица“ с 2%.

„Очакваме значително по-голяма избирателна активност. „Прогресивна България“ черпи от тези новоприходящи в изборния процес български граждани“, каза в „Тази сутрин“ Добромир Живков от „Маркет ЛИНКС“.

„В тази картина, която наблюдаваме, има 15%, които все още не са решили за кого ще гласуват“, уточни социологът.

„Очакваме силно изявен един лидер, който има претенцията да донесе промяна на политическия управленски модел“, допълни Живков.

По думите му динамиката е основно в първата политическа формация.

Ето какво сочи прогнозата на „Маркет ЛИНКС“ при разпределението на 15-те процента колебаещи се за кого ще гласуват:

„Половината от колебаещите се отиват директно към „Прогресивна България“ и те печелят с 38%. ГЕРБ-СДС получават 19,8%, ПП-ДБ – 13,1%, „ДПС-Ново начало“ – 7,5% и Възраждане“ – 5,6%“, обясни социологът.

Ето разпределението и при останалите партии:

„При по-висока избирателна активност вероятно тези партии ще отпаднат от парламента. При определен спад на избирателната активност има шанс техните твърди ядра, на които разчитат, да увеличат своята пропорционална тежест, спрямо гласуващите. Тогава някоя от тях може да успее с мобилизация в последните дни да влезе в следващото Народно събрание“, поясни Добромир Живков.

Прогноза н „Маркет ЛИНКС“ за мандатите

„Очевидно вървим към ситуация, в която „Прогресивна България“ би могла да разчита на правителство на малцинството. Ако осъмнем в понеделник с парламент с пет политически формации, може да имаме стабилно управление, формирано и на базата на коалиция от само две политически формации. За съдебна реформа обаче трябва да бъдат поне три“, каза Живков.

Готовност за гласуване

„Мобилизацията расте, за да достигне рекордните 61% декларирана готовност да се гласува. Мислим, че тук има надценяване. Ние очакваме около 54% избирателна активност“, каза Добромир Живков.

Според него над 50% избирателна активност значително намалява шансовете на партиите, които в момента са под чертата, да влязат в парламента.

Очаквания на българските граждани след изборите

Какво е доверието към политическите лидери?

„Вижда се отново консолидация около фигурата на Румен Радев – нарастване на доверието в него с още 3%“, поясни Добромир Живков.

Той уточни, че тази подредба е направена по нетен рейтинг – съотношение между доверие и недоверие.

„Забелязваме сериозен спад на всички партийни лидери – с около 1% до 3%“, поясни социологът.

„Бойко Борисов като политически лидер, харесван извън своята политическа сила, вече сякаш върви към напускане на тази позиция и тя очевидно е заета от Румен Радев“, коментира Живков.

Доверие в правителството

„Виждаме, че доверието в правителството спада. Тук тълкуваме, че може би подписването на споразумението с Украйна, което срещна силна ответна политическа реакция, повлия в основна степен. Според мен беше умело използвано от партиите, които не са съгласни“, на мнение е Добромир Живков.

Националното проучване е финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“. Проведено е сред 1003 лица над 18 г. в страната в периода 7-14 април 2026 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.