Сергей Станишев се притаи. Свря се в себе си. Настръхна като измършавял вълк, подгонен от хайка свирепи червени мистификатори, привидели в падащия си по вълчиците Георги Първанов шанс да се докопат отново до благините на властта. „Българските политици, ако са в играта, за да се облажат, не могат да си позволят морала.” (Владислав Тодоров) Наколо – приклекнали безобразници в засада. Те се изживяват като вълкодави – готови били да опитомят даже и вечно изплъзващ се водач на червени вълци като Г.П. Той щял бил да бъде податлив за влияние и обработка премиер, тъй като за господаря му Путин се очертавал съдбоносно тежък президентски мандат. Така се самонавиват клечащите негодници. Докато не се превърнат в огризки на Вълчата Трапеза.

Серж се таи – „Единият вълк е надеждата, любовта, другият е омразата, разрушението. Зависи кой вълк храниш в себе си.”. Тази притча разказа на съпартийците си лидерът на БСП по време на конгреса на червената партия през декември 2008 г. Кой вълк храниш в себе си, Станишев? Кои вълкодави ти дишат във врата? Кое чакало е като зинала да те погълне озъбена паст? Вълкоподобните съратници на Серж жадно го дебнат. Облизват се. Даже вече примляскват. Готови са да го схрускат. Глухото недоволство на отбитите от хранилката червени чакали отдавна премина в стаена ненавист. Станишев се покри - брои своите вълци. В това време вражеската глутница приижда. А Станишев е все така съдбовно раздвоен – битка не се води от самосъжаление, Серж.

Но нека бъдем справедливи. „И вълкът има две и повече от две души във вълчата си гръд” (Хесе) Северните корени на Серж предполагат, че има непренебрежим ресурс от хладнокръвие. Да не го отписваме, преди да е отекнал смъртоносния изстрел от Чакалото – не и преди да са го оглозгали вълците-съпартийци. И все пак. „Би трябвало или да преодолее вълка в себе си и във всичко да бъде човек, или да се откаже от човешкото и най-малкото да води единен неразривен живот като вълк”. Как беше – и оня, който не носи в себе си вълк, не е щастлив само от това. Но Серж явно предпочита да внушава, че храни „добрия вълк” в себе си. Тоалкова е ласкав към него, че дори може да си посегне в пристъп на неовладяна готовност за „добротворство”. Първанов му посочи друго – опитомяването на вълчицата явно трябваше да илюстрира сила на характера и подкупваща благост, тъй преднамерено изкусителна, че чак идва в повече.
bgsniper.com