На 24 март 1201 г. Цар Калоян превзема Варна от византийците. През 1201 година България, под управлението на цар Калоян, е във възход. По това време силната крепост Варна е владение на Византия. Тя е на важно стратегическо място и представлява заплаха за българската държава. Крепостта е защитена от морето от една страна, и от ров от другите три страни.

Цар Калоян обсажда Варна от 3 страни. Гарнизонът оказва силна съпротива. Тогава българите построяват висока обсадна кула колкото стените и я преобръщат в рова. Така тя се закрепя на стената на крепостта и по нея българите нахлуват в крепостта, като я превземат за 3 дни.

Калоян заповядва пленените ромеи да бъдат хвърлени в рова и да бъдат затрупани живи с пръст. Георги Акрополит пише: „Той отмъщавал прочее, както казва, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се нарекъл Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец“.

За обсадата на Варна пише византийският историк Никита Хониат: „Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб. След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени.“

В края на 1201 г. между България и Византия започват преговори за мир. Мирът е сключен в началото на 1202 г. По силата на този договор на Калоян е признато правото да владее земите северно от Стара планина.

Идеята за издигане на паметник на цар Калоян принадлежи на адмирал Христо Контров, подкрепен в общинския съвет на Морската столица от групата на СДС. Първите дарители за построяване на монумента са председателят на СДС-Варна Д-р Янко Станев, Даринка Божинова и др. Близо 140 хиляди лева са събрани от дарения, като паметникът на Цар Калоян във Варна е единствен в България. Подготовката за изработване и поставяне на паметника започва през 2007 г. Автори на цялостния облик на монумента са скулпторите Борис Борисов, Константин Константинов и арх. Милен Маринов.

Огромната месингова статуя на конника е излята в София и транспортирана до Варна. Цялото количество метал е дарено от Министерство на отбраната под формата на претопени гилзи от патрони.

Конната статуя на цар Калоян е класическа, представяща триумфа на българския владетел над византийския гарнизон, бранещ Варна. Фигурата е ориентирана с лице на запад и представя царя с бойни доспехи, вдигнал с дясната си ръка меч. Общата височина на постамента и статуята е 8 метра.

По четирите стени на мраморната основа се наблюдава и украса от бронзови релефи, изобразяващи няколко от значимите момента в управлението на цар Калоян.

В хронологичен ред е изобразено превземането на Варна от българските войски през 1201 г. и победата на българите над кръстоносната армия край Одрин през 1205 г., както и залавянето на латинския император Балдуин Фландърски, който е отведен като пленник в Търновград.

Също така е представена и сцената на коронацията на Калоян от представителите на папа Инокентий ІІІ. Това е единственият български владетел, коронован за крал.

Паметникът е открит през декември 2008 г. с тържествен водосвет, отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил (1954-2013 г.) в присъствието на множество граждани, чуждестранни дипломати и политици.