Стиви Уондър винаги е смятал Отис Рединг за перфектен: Всичко, което правеше, беше невероятно
Гласът на Отис Рединг е един от онези, които сякаш винаги са присъствали в културното пространство, дори преди човек да започне съзнателно да търси и подбира музика. Неговата дълбока, пропита с емоция душа, вдъхва особено чувство във всяка негова интерпретация. Всяка негова песен — оригинална или кавър — се превръща в нещо уникално.
Пример за най-концентрираната форма на тази неподправена човечност е албумът Otis Blue: Otis Redding Sings Soul (1964). В него са включени както авторски композиции, така и кавъри като „Respect“, „Change Is Gonna Come“ и дори версия на „(I Can’t Get No) Satisfaction“ на The Rolling Stones.
Последната е толкова въздействаща, че мнозина я смятат за по-силна от оригинала.
Самият продуцент Стив Кропър си спомня, че Рединг дори не е знаел правилния текст и изпял „fashion“ вместо „faction“, но именно тази спонтанност и неподправеност е част от чара му.
Рединг притежавал способността да улови същността на песента – копнежа, болката, жаждата – и да ги предаде с неподправена искреност. Той се оказал идеалният артист за средата на 60-те години, когато музиканти като Стиви Уондър тепърва изграждали своите умения.
Уондър признава: „Каквото и да правеше Отис Рединг, беше невероятно. Искаше ти се да получи онова, за което копнееше".
Докато през 70-те години Motown вече властвал със своята вълна от соул величия, още в средата на 60-те Рединг поставял основите, върху които тези артисти можели да стъпят, пише Far Out Magazine в своя статия.
