Апокалиптично - Едно интервю с писателя Явор Веселинов
Явор Веселинов е популярен и обичан български автор. Роден в София. Отворен към свободното разказване на истории. С особена слабост към романа. Има написани 11 романа, както и няколко сценария за игрални и документални филми. Няколко от неговите творби са преведени на английски език, но както сам признава, най-важен е Негово величество Българския читател.
През изтеклата година, издадохте втората книга от трилогията “отвъд Апокалипсиса”, която всъщност е вашия десети роман. Става въпрос за романа “Детето на Апокалипсиса”. Какви са отзивите на читателите?
Така е, сега работя по завършването на книга трета. Тук мога да издам една малка тайна на вашите читатели, за първи път. Може да се окаже, че това не е края на трилогията. Иначе отзивите, като цяло са добри. Някои хора се притесняват от темата за Апокалипсиса. Всъщност, първата книга изпревари събитията от днешната действителност и постави въпроси, които много бързо се потвърдиха. Бяхме забравили истинската цена на човешкия живот и на общочовешките стойности, но надвисналата над света опасност, в лицето на един вирус, ни накара да се завърнем към по-добрите особености на човешката природа.
Книгите от моята трилогия задават въпроси, дават някои отговори и рисуват един свят, който е близък и познат за българския читател, който е най-важен за мен. Повечето мои читатели и последователи, с нетърпение очакват продължението...
Бихте ли запознали читателите, които все още не са се докоснали до вашата трилогия, с основната история или тема.
Историята е подсказана в самото заглавие на трилогията. Апокалипсис. Той може да бъде разглеждан като времето, в което живеем ние сега. Има я, разбира се, и библейската препратка. Общочовешките парадигми и противоречия. Има го и самия апокалипсис, като чисто лично преживяване. Замислете се, дали всеки един от нас не живее ежедневно в свой собствен апокалипсис. Не се ли разминава и сблъсква всеки ден с апокалипсиса на другите. Мисля, че в моите книги, всеки човек ще намери нещо за себе си. Ще се докосне с места, случки и герои, които са пряко инспирирани от българската действителност. Това ги прави някак наистина близки и разбираеми за безценния български читател.
Могат ли трите книги да се четат поотделно?
Разбира се. Това беше една от основните ми идеи и насоки, когато започнах да пиша трилогията. Да бъдат свързани, но да могат да съществуват и отделно. Направих всичко възможно, книгите да имат собствена свобода и независимост, която да се предаде и усети от читателя. Всяка да има свой живот и воля, както и връзка с останалите, която да не се основава на елементарна сантименталност. Тази поредица от книги прилича на човека. Живее във взаимовръзки с другите хора и света около него. Дава и отнема, но книгата има силата предимно да дава. Взима от времето ни, но не отнема. Тя е като добър приятел, от който има винаги какво да получиш. Да научиш и да разпалиш въображението си.
Тази година какво ново да очакваме от вас. Третата книга от трилогията или някое друго заглавие?
Надявам се, тази година да представя на читателите си третата книга от трилогията. Нейното заглавие е “Бъдеще в Апокалипсиса”. Все още работя върху ръкописа, но напредвам добре. Ще се радвам читателите, някои от които са по-нетърпеливи, скоро да се докоснат до историята. Отделно, имам още два проекта върху, които работя. Единият е научно-фантастичен роман - жанр и тема, по които не съм писал до този момент.
В кои български градове са правени представяния на ваши книги и какво планирате занапред?
Представяния съм правил на различни места в България. Градове и села. В повечето големи български градове съм имал събития, с различна посещаемост, но винаги контактът с живата публика е бил безценен за мен и продължава да бъде такъв. Тази година имам желанието да направя повече събития по нашето черноморие. Интересно е, че не съм имал официално представяне във Варна, за което много мечтая.
Повечето ваши романи бяха преиздадени. По точно, новите издания се правят през издателство, в което имате участие вие. Защо не работите с предишните ваши издатели? Какво според вас къса връзката между писателя и издателя?
Това са интересни въпроси, в които сякаш е заложен и самия отговор. След дългогодишната ми работа с няколко български издателства (не коментирам преведените ми на английски език творби), останах с впечатлението, че българския издател много бързо изневерява на първоначалния си ентусиазъм да работи за развитието на даден български автор. Това сериозно уврежда всички участници по веригата - писатели, издатели и читатели. Крайният резултат е силно негативен за развитието на българската култура и подронва устоите на обществото. Българският издател отказва да поеме риска да инвестира в бъдещето. Той търси бърза печалба сега, за което не го упреквам. Ясно е, че живеем в трудни времена, но с този подход няма да ги направим по-лесни. Напротив, връщаме се на темата за Апокалипсиса от първите въпроси. Нашите мисли и действия, могат да се превърнат в гориво за него.
Отделно, условията на карантина, силно засегнаха книжарниците и кината. Даде се превес на търговията през интернет, което повлия и на разпространението на книгите по този начин. Едно от любимите ми занимания е да изпращам книги с автограф на читателите си. Това занимание ми дава истинско удовлетворение, защото доказва колко много хора в България не са се отказали от четенето. Тези хора са нашето национално богатство, заедно с писателите и разказвачите, като цяло. Поредното доказателство, което и кризата с вируса потвърди, че най-важни са хората. Човешкият фактор е безценен и незаменим.
Разбирам, че вашите книги могат да се закупуват и онлайн. Откъде?
Да, това се осъществява през моят официален писателски сайт, както и през други електронни портали и платформи. Разбира се, също и през физическите книжарници. Има достатъчно връзки и препратки в интернет пространството.
Наскоро бе създадена Асоциация на младите български писатели, намирате ли го за полезно?
Да, така е. Аз съм един от създателите на асоциацията. Има смисъл в това начинание. Въпреки, че сред хората на изкуство има нормално ниво на егоизъм, необходими са пространства и структури, които да ги обединяват и да им дават възможност за събиране и обмен на гледни точки, познания и мечти, ако щете. Младите хора, които се впускат в ново амплоа или ново приключение, имат особена нужда от подкрепа. От тласък и провокация. От изслушване и даване поле на изява. Тази асоциация има идеалната цел да даде точно това на младите и не толкова млади автори.
Освен писател, вие сте и ветеринарен лекар. Как гледате на продължилата вече повече от година пандемия?
Всеки човек има в себе си повече от едно умение или повече от един интерес. Ние изживяваме времена на криза. Според мен, изживяваме своя Апокалипсис, за който говорих по-горе. Ако щете дори, живеем във времена, които приличат на някаква нова форма на война. Това не е случайно. То идва като предизвикателство пред нашето поколение. Като изпитание пред нашата човечност и хуманна оценка. Вдига мизата и изискванията към нас на чисто човешко ниво. Задава ни доста сериозни въпроси и изисквания, за това как ще възпитаме следващото поколение. Не на последни място, се оформя един глобален крещящ въпрос, дали на прага на този наш апокалипсис, ние не рискуваме да изгубим нещо повече от елементарното си съществуване, а то е истинската, изконна човешка свобода!
Споделяте ли мнението, че държавата се е отдръпнала от културата. Не изисква ли изкуството отделяне на повече държавни средства?
Този въпрос не касае единствено нашата страна. На фона на темата за карантината и глобалните процеси на превръщане на човека в прост потребител, назрява проблемът с избутването на изкуството на заден план. Това действие ще доведе до непредсказуемо лоши последици, като техните предвестници са навсякъде. Най-ощетени са младите хора и най-вече обърканите откъм възпитателни подходи родители и учители. Основната причина се крие в спестяването и отбиването на средства, които са необходими за развитието на изкуствата и културите по света. В нашата родина, този процес или тенденция, си има своите характерни и често не красиви форми и резултати. Всички ние сме свидетели на случващото се и определено не сме невинни!
Вашето пожелание към варненските читатели?
Пожелавам им, да са все така безбрежни в своите интереси и любознателност, както морето, на чиито бряг живеят...и имам едно общо пожелание, скоро да направим едно голямо представяне на моето творчество в прекрасната Варна.
Венелин Йорданов