Снимка: Георги Колев, "Блиц"

Политическите шарлатани, както ги нарече президентът Румен Радев, събрали се във весела коалиция с отдавна откъсналите се от реалността шамани, мислиха – умуваха и стигнаха до… до никъде. Какво друго да очакваш от шарлатани?!

При шаманите ситуацията е още по-ясна – под въздействието на всевъзможни халюциногени тези хора се научават да говорят отвлечено и мистично, с което покоряват разума на обикновения човек. Така сме устроени, че мистиката ни увлича повече, понеже дава отговори (макар и нелогични), без да се налага да мислим.

Президентските политически шарлатани действат по класическата схема на занаята. Шарлатанин във времената на непросветена Европа наричали човек, който обикалял градове и села, за да продава чудодейни лекарства. За да рекламират стоката си, шарлатаните ползвали техники, които днес бихме нарекли „уан мен шоу“ – песнички с елементарна рима, пошли закачки и подмятания и танци; колкото по-умело било шоуто, толкова по-сполучливо продавали всевъзможни измислици, представяни за афродизиаци, опиати, стимуланти, еликсири за безсмъртие… С този похват може да се продаде всичко. Дори и харвардски възпитаници могат да бъдат пробутани като борци за всенародно благоденствие.

Шарлатаните обаче били невежи. Също като шаманите. Онова, на което залагат и двете разновидности е надменното разбиране, че са далеч по-умни от народната тълпа. Парадоксалното е, че това наистина е така, но не поради „мъдростта“ на шаманите и шарлатаните, а заради простото свойство на тълпата да проявява разум на ниво, което е по-ниско от нивото на разум на най-глупавите измежду нея.

Политическите шарлатани от ПП изиграха своя фарс, представиха пред публиката „чудодейните си лекарства“ (борба с корупцията, харчене на пари по метода „на калпак“ и процъфтяване на стартъпите), публиката глътна хаповете им, които се оказаха по-горчиви от очакваното и шарлатаните с гръм и трясък се провалиха за седем месеца. Но вместо да се скрият от погледа на недоволните, както би постъпил всеки съвестен човек, разбрал, че не става за тази работа, политическите шарлатани пак посегнаха да играят фарса си, но този път му сложиха заглавие „Има как“ и се прегърнаха в трупа с едни бутикови шамани. Тези, вторите, ги знаем колко струват – яли сме им попарата, затова и седят на задните редове и чакат вожда и учителя Иван* да им даде знак кога да надигат глави.

Шаманите са още по-опасни от шарлатаните. Шаманите пълнят главите на хората с мистика, с обещания за светло бъдеще, но не споменават чие бъдеще ще е светло и съвсем забравят да споменат, че светлото не е за всеобща употреба. Цялата си спиритуалност демонстрират зад претенцията да са ту „умни“, ту „красиви“, ту „умни и красиви“, а когато номерът не минава, започват да се наричат „градска десница“. Шаманистки техники и залъгалки за наивни очи.

Грешката ни е, че не виждаме, че не сме болни, недъгави или немощни, за да се нуждаем от баене от шамани или лековити отвари с пробиотично действие, произведени от политически шарлатани. Нуждаем се от разумно действие – да се отърсим от сладките приказки на шепа самозванци и да не очакваме спасение (от каквото не се нуждаем) от шарлатаните и шаманите.

ПП-шарлатаните и ДБ-шаманите нямат намерение да мислят за вашето добруване. Идеята им е да ни пратят в светлото бъдеще… за 2% от „избраните“.

Златко Станоев, ДНЕС+

* Онзи, за когото е писано, че „познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система“