ДНЕС+  публикува поредица от материали, които ще разглеждат проблеми, свързани  с българските деца, които живеят в условията на родителски конфликт.

Темата е обширна и обхваща всичко от така наречените "токсични" или "отровни" родители до пълния цикъл на проблемни семейни отношения. В едно дисфункционално семейство на първо място стоят егоцентричните нужди на родителите, неприятните емоции и горчивината която се запечатва в главата на детето.  Това заема огромно пространство от ранената му и вече отслабнала психика. Манипулиращите го родители не осъзнават как влияят на поведенческия модел на децата си. Тук роля играят компенсации по различни начини:

• Финансови – повече финансови средства от някой родител;
• Пожертвования - "Аз пожертвах всичко за теб, ти как ми се отплащаш" – създавайки чувство за вина у детето.
• "Аз съм се лишавала, за да имаш ти";
• "Виж се на какво приличаш" – тук се засягат килограми, външни физически белези. Това създава чувство за малоценност и все едно детето не е достойно за любов.
• "Същият си като баща си, (или майка си)", "Докажи, че си по-добър от него (нея)";
• Родителят иска да се задоволяват неговите капризи;
• "Кой те обърна срещу собствената, собствения (майка, баща)";
• "Ако искаш да си с мен, не говори с другия";

Емоционалната манипулация има много лица. Тя може да се прояви като натиск ("ако не ми кажеш, няма да ти говоря"), като внушаване на вина ("заради теб се караме"), като настройване срещу другия родител ("той не те обича достатъчно") или като създаване на чувство за дълг ("трябва да бъдеш на моя страна"). Във всички тези случаи детето е поставено в капан – то не може да угоди на никого, без да предаде някого.

Тази постоянна вътрешна борба натоварва детето емоционално и може да доведе до тревожност, депресивни състояния, ниска самооценка и трудности в изграждането на доверие. В зряла възраст тези деца често стават прекалено отговорни, склонни към вина и зависими от одобрението на другите.

Това са емоционални шантажи и поставяне на дете, което обича и двамата си родители, в тежка ситуации.

Какво могат да направят специалистите и близките? 

На първо място – да "разпознаят" признаците на емоционално изнудване: 

• детето е прекалено загрижено да не разстрои някой от родителите; 
• говори с „готови“ реплики, сякаш цитира възрастен; 
• има промени в поведението след престой при единия родител; 
• демонстрира вина, страх или тревожност, когато трябва да говори за семейството. 

Следващата стъпка е "намесата" – с грижа и професионализъм. Работата на социалните работници и психолозите е да помогнат на родителите да осъзнаят вредата, която нанасят, и да ги насочат към по-здравословна комуникация. Понякога се налага и включване на медиатор, който да улесни диалога.

Важно е да се подчертае: "детето не е посланик, не е терапевт и не е инструмент." То има право на любов от двамата родители, без да бъде въвличано в техните конфликти.

Да спрем родителската манипулация означава да върнем на детето неговото детство – пространство на доверие, радост и свобода да бъде себе си. 

Тук се изказват и недостатъци на единия или другия родител и идва нуждата от намесата на социалния работник, който да помогне на детето в утежнената обстановка.

Помощта трябва да дойде на време в подходяща спокойна атмосфера, например стая, в която има уют и приятна тиха среда. Създава се доверие между детето и специалиста. Независимо, че той е безпристрастен, той създава респект и уважение у детето. Това улеснява факта, че то не е длъжно да се разкъсва в избора си кой родител е по ценен и кой да избере.

Специалистът чрез специални техники успява да помогне на стресираното дете да се отпусне, за да му довери страданията си. Вече усетило, че е в безопасност, започва да споделя своите чувства и емоции.

За запазване интереса на детето социалният работник е длъжен да прецени кой е най-добрият подход към него и семейството му. Тук роля има степента на емоционалното възприятие, общуването с родителите, сериозността на случилото се и средата, в която е; всяко действие е според ситуацията и особеностите на случая.

Промяната към по-добро преминава през родителя, а не през детето. Детето е проводник на техните емоции.

---

Материалът е част от рубриката "Детето в центъра" - поредица на Фондация "Владиславово", която насочва вниманието към преживяванията на детето и нуждата да бъде чуто и защитено.

Андрияна Русева, Фондация "Владиславово": Когато родителите се разделят, детето не бива да страда
Фондацията предоставя услугата „Контактен център“ в своите Комплекси за социални услуги в район „Аспарухово“ и „Владиславово“, и е единственият доставчик на територията на Варна с този вид дейност.

Детето в сянката на родителски конфликт
Как влияят родителските конфликти на емоционалния свят на детето

Между два огъня – когато детето е посредник между родители
Децата в ролята на "вестоносци" и как това ги натоварва

Емоционалните рани, които не се виждат
Невидимите травми при деца, изложени на хроничен конфликт